Стефан Пелев – единственият българин, участвал в политическия живот на Шотландия
„ Не всеки, който скита, е загубен “, споделя английският публицист Джон Р. Р. Толкин и е прав, защото, въпреки постоянно да не знае какво го чака, всеки човек желае да преживее най-малко едно премеждие в живота си. Пътят на Стефан Пелев стартира от родния му град Русе, където приключва своето приблизително обучение пети по триумф от цялото учебно заведение. Докато е възпитаник, взе участие и печели призови места в голям брой олимпиади по история и география.
И по този начин, „ пристрастен в неговия бяг “, той върви по пътя „ додето стигне различен огромен, събрал пътеки и фантазии “. Но за разлика от занимания Билбо Бегинс (авантюрист по стичане на обстоятелствата)от фантастичната поредност на Толкин, Пелев добре знае накъде да поеме и какво желае да му се случи. Избира да замине за Шотландия, където е признат да учи бизнес мениджмънт и интернационалните връзки в университета на Абърдийн. Той попада в една от дребното квоти, предопределени за студенти от Източна Европа. Що се отнася до броя на българите в Шотландия, Стефан показва, че въпреки да няма публична статистика, те са сред 40 и 50 000 души, съсредоточени в пет огромни града: административния център Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди и Инвърнес. За да се устоят, те работят разнообразни непрестижни специалности като сервитьори, пикола или касиери, какъвто е бил и самият той. Животът в Обединеното кралство крие някои специфики, които е добре да се знаят от всички, поискали да преследват фантазията за по-уреден и благополучен живот на Острова, споделя Пелев:Особеностите са доста, тъй като културата в Шотландия и във Англия въобще е доста друга от нашата– споделя Стефан и продължава: Ние сме един южен народ, който е привикнал да живее по-освободено и да е по-гъвкав, до момента в който северните нации са по-дисциплинирани. Също по този начин има доста законови трудности, които много българи не знаят. Има доста хора, които отиват там, за да търсят прехранване и по-добър живот, само че не знаят, че би трябвало да се записват в Националното осигурително бюро. Там те получават един номер – National insurance number, който е наложителен, с цел да можеш да започнеш работа легално. Ако го нямаш, работиш в сивия бранш.
Макар да имат разнообразни разбирания и правила от тези на източноевропейците и мъчно да им се доверяват, шотландците позволяват изключения, в случай че претендентите за даденото място потвърдят, че са задоволително способени. Шансът персонално да се увери в това се усмихва и на Стефан Пелев, когато схваща, че народен представител от Абърдийн търси собствен стажант. Българинът е определен за длъжността след изявление, изпълнено с всевъзможни въпроси, както за историята на Шотландия, по този начин и за задачите и развиването му оттук насетне. Постепенно, подпомагайки активността на депутата, той се причислява и към неговата Шотландска национална партия. Какви са нейните история и цели, научаваме от нашия съотечественик, позволен да бъде неин член:
Тя набира известност в края на 90-те години, когато през 1999 Народното събрание в Лондон гласоподава акт, който разрешава на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия да имат свои национални парламенти, наречени национални асамблеи. Като самостоятелни области, те получават и лимитирани права. Това разрешава на шотландската еднаквост да стартира своето възобновление, което е доста забавен развой, а шотландците стартират да преоткриват своя език. Малко хора знаят, че локалният език в Шотландия, преди британския, е шотландски келтски.
Относителната автономност, която получава от Лондон, дава опция на Шотландия да се разграничава от някои решения по избрани въпроси, взети в Уестминстър. Най-отявленият образец за другите гледни точки, които имат ръководещите в Лондон и Единбург, бяха резултатите от референдума за Брекзит, в който 62 % от шотландците гласоподаваха за оставането на Обединеното кралство в Европейски Съюз. Остава въпросът какво ще се случи с българските жители на територията на Англия след 29 март – датата за Брекзит, която министър председателят Тереза Мей изрично дефинира, макар различията с Брюксел. Този въпрос към момента няма еднопосочен отговор. Според Стефан, интервал на акомодация сигурно ще има както за българите, живеещи на Острова, по този начин и за тези, които занапред идват. В свои изявления българският външен министър Екатерина Захариева неведнъж съобщи, че всички наши сънародници, живеещи на територията на Англия, както и британците, пребиваващи у нас, би трябвало да бъдат пререгистрирани. Що се отнася до краткосрочните пътувания от и до Обединеното кралство, английският дипломат в България Ема Хопкинс, увери, че те ще се реализират без виза, само че в случай че възнамеряват да останат повече от 3 месеца, жителите на Европейски Съюз би трябвало да подадат документи за позволение за престой.
http://bnr.bg/-Аудио от Тук
И по този начин, „ пристрастен в неговия бяг “, той върви по пътя „ додето стигне различен огромен, събрал пътеки и фантазии “. Но за разлика от занимания Билбо Бегинс (авантюрист по стичане на обстоятелствата)от фантастичната поредност на Толкин, Пелев добре знае накъде да поеме и какво желае да му се случи. Избира да замине за Шотландия, където е признат да учи бизнес мениджмънт и интернационалните връзки в университета на Абърдийн. Той попада в една от дребното квоти, предопределени за студенти от Източна Европа. Що се отнася до броя на българите в Шотландия, Стефан показва, че въпреки да няма публична статистика, те са сред 40 и 50 000 души, съсредоточени в пет огромни града: административния център Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди и Инвърнес. За да се устоят, те работят разнообразни непрестижни специалности като сервитьори, пикола или касиери, какъвто е бил и самият той. Животът в Обединеното кралство крие някои специфики, които е добре да се знаят от всички, поискали да преследват фантазията за по-уреден и благополучен живот на Острова, споделя Пелев:Особеностите са доста, тъй като културата в Шотландия и във Англия въобще е доста друга от нашата– споделя Стефан и продължава: Ние сме един южен народ, който е привикнал да живее по-освободено и да е по-гъвкав, до момента в който северните нации са по-дисциплинирани. Също по този начин има доста законови трудности, които много българи не знаят. Има доста хора, които отиват там, за да търсят прехранване и по-добър живот, само че не знаят, че би трябвало да се записват в Националното осигурително бюро. Там те получават един номер – National insurance number, който е наложителен, с цел да можеш да започнеш работа легално. Ако го нямаш, работиш в сивия бранш.
Макар да имат разнообразни разбирания и правила от тези на източноевропейците и мъчно да им се доверяват, шотландците позволяват изключения, в случай че претендентите за даденото място потвърдят, че са задоволително способени. Шансът персонално да се увери в това се усмихва и на Стефан Пелев, когато схваща, че народен представител от Абърдийн търси собствен стажант. Българинът е определен за длъжността след изявление, изпълнено с всевъзможни въпроси, както за историята на Шотландия, по този начин и за задачите и развиването му оттук насетне. Постепенно, подпомагайки активността на депутата, той се причислява и към неговата Шотландска национална партия. Какви са нейните история и цели, научаваме от нашия съотечественик, позволен да бъде неин член:
Тя набира известност в края на 90-те години, когато през 1999 Народното събрание в Лондон гласоподава акт, който разрешава на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия да имат свои национални парламенти, наречени национални асамблеи. Като самостоятелни области, те получават и лимитирани права. Това разрешава на шотландската еднаквост да стартира своето възобновление, което е доста забавен развой, а шотландците стартират да преоткриват своя език. Малко хора знаят, че локалният език в Шотландия, преди британския, е шотландски келтски.
Относителната автономност, която получава от Лондон, дава опция на Шотландия да се разграничава от някои решения по избрани въпроси, взети в Уестминстър. Най-отявленият образец за другите гледни точки, които имат ръководещите в Лондон и Единбург, бяха резултатите от референдума за Брекзит, в който 62 % от шотландците гласоподаваха за оставането на Обединеното кралство в Европейски Съюз. Остава въпросът какво ще се случи с българските жители на територията на Англия след 29 март – датата за Брекзит, която министър председателят Тереза Мей изрично дефинира, макар различията с Брюксел. Този въпрос към момента няма еднопосочен отговор. Според Стефан, интервал на акомодация сигурно ще има както за българите, живеещи на Острова, по този начин и за тези, които занапред идват. В свои изявления българският външен министър Екатерина Захариева неведнъж съобщи, че всички наши сънародници, живеещи на територията на Англия, както и британците, пребиваващи у нас, би трябвало да бъдат пререгистрирани. Що се отнася до краткосрочните пътувания от и до Обединеното кралство, английският дипломат в България Ема Хопкинс, увери, че те ще се реализират без виза, само че в случай че възнамеряват да останат повече от 3 месеца, жителите на Европейски Съюз би трябвало да подадат документи за позволение за престой.
http://bnr.bg/-Аудио от Тук
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ